Безвремие

17.02.2011 г., 20:21 ч.

Поезия » Философска

756 0 6

Мое грешно безвремие,

с неизтрира вина…

Със прерязано стреме,

с наранени крила…

Отегчено от истини,

запленено в лъжи.

Със изстрадани писъци,

с насълзени очи…

Без присъда – отричано.

Като грозд – натежало

Без похвали – обичано.

Неоткрито и бяло…

Проглушило Вселената

с глас на дяволски грях.

Мое трудно безвремие,

кръст на смелост и страх…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.