Тик-так... и часовникът замлъкна,
сритах времето му с крак,
нямам нужда от поредната заблуда,
нали уж времето е в нас?!
Събрах отново абортиралите мисли,
поставих в раните им сол,
за да може всеки, който мине, да отпие
глътка от човешкия позор.
Прехапвам старите си чувства -
сирачета с разбити колене,
превързвам си надеждите, не моля
да опазиш остатъците от разбитото сърце.
Спъвам се във своите представи,
сама пречупих своите криле...
Не ти, моята наивност ме погуби...
Иди си, няма да възкръсне мъртвото сърце...
© Електра Todos los derechos reservados