empousa5 (Електра)
4 30

23 jul 2015, 23:38

Безвремие

Poesía

962 1 5

Тик-так... и часовникът замлъкна,

сритах времето му с крак,

нямам нужда от поредната заблуда,

нали уж времето е в нас?!

Събрах отново абортиралите мисли,

поставих в раните им сол,

за да може всеки, който мине, да отпие

глътка от човешкия позор.

Прехапвам старите си чувства -

сирачета с разбити колене,

превързвам си надеждите, не моля

да опазиш остатъците от разбитото сърце.

Спъвам се във своите представи,

сама пречупих своите криле...

Не ти, моята наивност ме погуби...

Иди си, няма да възкръсне мъртвото сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rocker (Велин)

Толкова си права! Наистина човек трябва да намери себе си, да се обърне към себе си, за да може отново да се обръща към другите хора. Особено към тези на които държи и които държат на него.

2015-07-24T18:44:03+03:00
empousa5 (Електра)

Пътят за мен е само един и той е към себе си.., всичко останало са само посоки...Благодаря за пожеланието, Велин! Дано наистина го намеря
Младен Мисана, благодаря за вниманието и милите думи!
Поздрави и на вас, момчета! )

2015-07-24T00:32:11+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Колко - толко...!!!

2015-07-24T00:25:54+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Прехапвам старите си чувства - сирачета с разбити колене" -

прекрасна поетична находка, Електра, обагряща целия ти силно носталгичен текст. Присъединявам се към пожеланието на Рокер.

Поздрав и приятна вечер!

2015-07-24T00:19:05+03:00
rocker (Велин)

Тъжно и много хубаво! И е близко да моята душевност. Дано си намериш пътя, който си изгубила!
Поздрави

2015-07-24T00:13:08+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0