empousa5 (Електра)
30 281
23.07.2015 г., 23:38 ч.

Безвремие 

  Поезия
704 1 5

Тик-так... и часовникът замлъкна,

сритах времето му с крак,

нямам нужда от поредната заблуда,

нали уж времето е в нас?!

 

Събрах отново абортиралите мисли,

поставих в раните им сол,

за да може всеки, който мине, да отпие

глътка от човешкия позор.

 

Прехапвам старите си чувства -

сирачета с разбити колене,

превързвам си надеждите, не моля

да опазиш остатъците от разбитото сърце.

 

Спъвам се във своите представи,

сама пречупих своите криле...

Не ти, моята наивност ме погуби...

Иди си, няма да възкръсне мъртвото сърце...

© Електра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова си права! Наистина човек трябва да намери себе си, да се обърне към себе си, за да може отново да се обръща към другите хора. Особено към тези на които държи и които държат на него.
  • Пътят за мен е само един и той е към себе си.., всичко останало са само посоки...Благодаря за пожеланието, Велин! Дано наистина го намеря
    Младен Мисана, благодаря за вниманието и милите думи!
    Поздрави и на вас, момчета! )
  • Колко - толко...!!!
  • "Прехапвам старите си чувства - сирачета с разбити колене" -

    прекрасна поетична находка, Електра, обагряща целия ти силно носталгичен текст. Присъединявам се към пожеланието на Рокер.

    Поздрав и приятна вечер!
  • Тъжно и много хубаво! И е близко да моята душевност. Дано си намериш пътя, който си изгубила!
    Поздрави
Предложения
: ??:??