Jul 23, 2015, 11:38 PM

Безвремие

  Poetry
963 1 5

Тик-так... и часовникът замлъкна,

сритах времето му с крак,

нямам нужда от поредната заблуда,

нали уж времето е в нас?!

 

Събрах отново абортиралите мисли,

поставих в раните им сол,

за да може всеки, който мине, да отпие

глътка от човешкия позор.

 

Прехапвам старите си чувства -

сирачета с разбити колене,

превързвам си надеждите, не моля

да опазиш остатъците от разбитото сърце.

 

Спъвам се във своите представи,

сама пречупих своите криле...

Не ти, моята наивност ме погуби...

Иди си, няма да възкръсне мъртвото сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Електра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова си права! Наистина човек трябва да намери себе си, да се обърне към себе си, за да може отново да се обръща към другите хора. Особено към тези на които държи и които държат на него.
  • Пътят за мен е само един и той е към себе си.., всичко останало са само посоки...Благодаря за пожеланието, Велин! Дано наистина го намеря
    Младен Мисана, благодаря за вниманието и милите думи!
    Поздрави и на вас, момчета! )
  • Колко - толко...!!!
  • "Прехапвам старите си чувства - сирачета с разбити колене" -

    прекрасна поетична находка, Електра, обагряща целия ти силно носталгичен текст. Присъединявам се към пожеланието на Рокер.

    Поздрав и приятна вечер!
  • Тъжно и много хубаво! И е близко да моята душевност. Дано си намериш пътя, който си изгубила!
    Поздрави

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...