Мълчи ми се. Защото ми е тъжно.
Защото ако имах силите, дотолкова -
на този свят, (понеже ми е длъжен)
аз щях да му крещя от болка.
Че ме остави гладен за любов,
като вълкът, тъй влюбен във Луната.
Че не разбрах от земния живот,
но иначе пък вкусих от смъртта...
Мълчи ми се. От прозата в душата,
написана във мен от грозни спомени,
от стихове за мрака в самотата
и вместо топлият Ти шепот, стонове... ...