8 feb 2014, 21:49
Беззаглавно
Тежи ми всяка неизплакана сълза,
която под ресниците се крие.
Проклятие или благословия е това,
че влюбваме се във кумири
и после ги преследваме нахъсано
и във доброто, и в проблемите?
Ала душата ни, дантелена се къса
ридаейки, и къса вените,
които свързват разума с мечтите.
Дошло е вече времето реалността
да си отвори ще не ще очите
и разбере, че няма място на света
с достатъчно висок олтар, където
издигната да бъде любовта!
И само ако пусна те в сърцето
ще ми олекне всякоя сълза!
© Таня Донова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
По-добре търсете любовта и от нея да боли,
отколкото разума мечтите да победи.
Нека да има повече любови и да са различни,
отколкото една голяма и да стане безлична.
Огледайте се всички,иде Св.Валентин! -
неизплаканите сълзи са най тежките, Танче...
поздрави за чувството! -
Вечната борба между разума и мечтите! Харесах!
-
"И само ако пусна те в сърцето, ще ми олекне всякоя сълза"
Любовта е онова, което е по-леко от пухче, по-волно от малка и незабележима птичка, по-липсващо ни и от най-големия ни кумир.
Само сърцето може да я почуства, ако има силата да си спомни за нея от предишен живот!
Поздравление за стиха, Таня! : Мисана -
"Ала душата ни, дантелена се къса
ридаейки, и къса вените,
които свързват разума с мечтите."
Дано си струва всякоя сълза
търкулната по склона на очакването.
Дано една монета самота
да заплати цената на проклятието...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
С филофски привкус този стих.
С Дочето.
(разбрах сега за каква вълна ми говориш