Беззаглавно

Poetry

935 0 6

Тежи ми всяка неизплакана сълза,

която под ресниците се крие.

Проклятие или благословия е това,

че влюбваме се във кумири

и после ги преследваме нахъсано

и във доброто, и в проблемите?

Ала душата ни, дантелена се къса

ридаейки, и къса вените,

които свързват разума с мечтите.

Дошло е вече времето реалността

да си отвори ще не ще очите

и разбере, че няма място на света

с достатъчно висок олтар, където

издигната да бъде любовта!

И само ако пусна те в сърцето

ще ми олекне всякоя сълза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

djudjii (Жанет Велкова)

Хич не си и задавай такива въпроси, то като те тресне... нали знаеш
С филофски привкус този стих.
С Дочето.
(разбрах сега за каква вълна ми говориш )

2014-02-10T14:20:28+02:00
Karina4 (Карина Кралева)

По-добре търсете любовта и от нея да боли,
отколкото разума мечтите да победи.
Нека да има повече любови и да са различни,
отколкото една голяма и да стане безлична.
Огледайте се всички,иде Св.Валентин!

2014-02-09T16:55:09+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

неизплаканите сълзи са най тежките, Танче...
поздрави за чувството!

2014-02-09T15:00:44+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Вечната борба между разума и мечтите! Харесах!

2014-02-09T12:35:40+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"И само ако пусна те в сърцето, ще ми олекне всякоя сълза"

Любовта е онова, което е по-леко от пухче, по-волно от малка и незабележима птичка, по-липсващо ни и от най-големия ни кумир.
Само сърцето може да я почуства, ако има силата да си спомни за нея от предишен живот!

Поздравление за стиха, Таня! : Мисана

2014-02-09T09:58:58+02:00