Беззаглавно
Тежи ми всяка неизплакана сълза,
която под ресниците се крие.
Проклятие или благословия е това,
че влюбваме се във кумири
и после ги преследваме нахъсано
и във доброто, и в проблемите?
Ала душата ни, дантелена се къса
ридаейки, и къса вените,
които свързват разума с мечтите.
Дошло е вече времето реалността
да си отвори ще не ще очите
и разбере, че няма място на света
с достатъчно висок олтар, където
издигната да бъде любовта!
И само ако пусна те в сърцето
ще ми олекне всякоя сълза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
)
