22 dic 2010, 1:07

Беззаглавно

  Poesía
836 0 1

Пусти са римите,

пусто е времето.

В навечерието.

Коя е истинската кауза?!

 

Мъртви души,

суета от строфи.

Грохот от сгромолясващи се ,

натруфени думи.

 

Сълзи с висока цена.

Очи-празни!

Душа, неспособна да плаче.

 

В навечерието..

Празни ,препълнени маси.

Препълнени ,празни очи!

Прошка..

Непотърсена.

 

 

 

 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Някой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жалко, че няма как да пиша шест и на коментара на Матьо.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...