Dec 22, 2010, 1:07 AM

Беззаглавно

  Poetry
838 0 1

Пусти са римите,

пусто е времето.

В навечерието.

Коя е истинската кауза?!

 

Мъртви души,

суета от строфи.

Грохот от сгромолясващи се ,

натруфени думи.

 

Сълзи с висока цена.

Очи-празни!

Душа, неспособна да плаче.

 

В навечерието..

Празни ,препълнени маси.

Препълнени ,празни очи!

Прошка..

Непотърсена.

 

 

 

 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жалко, че няма как да пиша шест и на коментара на Матьо.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...