Dec 22, 2010, 1:07 AM

Беззаглавно

  Poetry
840 0 1

Пусти са римите,

пусто е времето.

В навечерието.

Коя е истинската кауза?!

 

Мъртви души,

суета от строфи.

Грохот от сгромолясващи се ,

натруфени думи.

 

Сълзи с висока цена.

Очи-празни!

Душа, неспособна да плаче.

 

В навечерието..

Празни ,препълнени маси.

Препълнени ,празни очи!

Прошка..

Непотърсена.

 

 

 

 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жалко, че няма как да пиша шест и на коментара на Матьо.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...