27 ene 2016, 21:05

Беззаглавно

  Poesía
1.1K 2 19

 

Остани в сърцето ми още за малко.
Тази затънтена гара в душата.
Бяхме тъй близки, просто е жалко
да ме оставиш сам сред мъглата.


Беше в началото, ще си и в края,
а по средата е лютата рана.
Любовта - този вечен предател,
винаги носи болка за двама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!!!!!!!!!!
  • Не е само при мен. Но ще трябва да почетеш още. Очевидно тези факти не се дават в книгите по право.
  • Ценя високо оригиналността ти, Донърджак! И друг път съм го отбелязвал. А твоята расте и това особено ме радва. Ти си една от най-ценните птици в сайта.
  • Благодаря ви за вниманието: Сеси, Калиа! Трогнат съм. Благодаря отново на всички коментирали и оценили скромния ми текст!

    Донърджак, жалко че нямам възможност да те направя новия министър на образованието. Щяхме да имаме поне зрелища. За хляб не гарантирам.
  • Вечният обвиняем - любовта! Чудесен стих, Мисана!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...