27 янв. 2016 г., 21:05

Беззаглавно

1.1K 2 19

 

Остани в сърцето ми още за малко.
Тази затънтена гара в душата.
Бяхме тъй близки, просто е жалко
да ме оставиш сам сред мъглата.


Беше в началото, ще си и в края,
а по средата е лютата рана.
Любовта - този вечен предател,
винаги носи болка за двама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!!!!!!!!!!
  • Не е само при мен. Но ще трябва да почетеш още. Очевидно тези факти не се дават в книгите по право.
  • Ценя високо оригиналността ти, Донърджак! И друг път съм го отбелязвал. А твоята расте и това особено ме радва. Ти си една от най-ценните птици в сайта.
  • Благодаря ви за вниманието: Сеси, Калиа! Трогнат съм. Благодаря отново на всички коментирали и оценили скромния ми текст!

    Донърджак, жалко че нямам възможност да те направя новия министър на образованието. Щяхме да имаме поне зрелища. За хляб не гарантирам.
  • Вечният обвиняем - любовта! Чудесен стих, Мисана!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...