30 jul 2008, 10:17

Би трябвало 

  Poesía » De amor
1299 0 11

БИ ТРЯБВАЛО             

Каква е

пълна,

кръглолика

днес

луната!

Изпълва сякаш

цялото небе.

Великолепна е -

с лик царствен,

с наметка

във звездна позлата -

би трябвало

да е щастлива,

а не е.

 

Как пълна е

нощта

със пролетни съзвучия!

Щурците свирят

стария познат рефрен,

отдавна дето са научили.

А славеят,

захласнат,

песен любовна отново поде.

И вятърът

с тих шепот,

разнежен,

приглася...

Би трябвало

нощта да разбере -

за нея пее вятърът...

Би трябвало  да чуе,

но не ще.

 

Как е препълнена

и малката ми стая

с видения и спомени,

и липов аромат!

А по средата

някак призрачно белее

на леглото

празния квадрат.

Сгъстява се нощта

и мракът

един след друг

копнежите по теб

гаси.

Би трябвало

сега

да си до мене.

Би трябвало -

ала не си.

 

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??