Би трябвало
БИ ТРЯБВАЛО
Каква е
пълна,
кръглолика
днес
луната!
Изпълва сякаш
цялото небе.
Великолепна е -
с лик царствен,
с наметка
във звездна позлата -
би трябвало
да е щастлива,
а не е.
Как пълна е
нощта
със пролетни съзвучия!
Щурците свирят
стария познат рефрен,
отдавна дето са научили.
А славеят,
захласнат,
песен любовна отново поде.
И вятърът
с тих шепот,
разнежен,
приглася...
Би трябвало
нощта да разбере -
за нея пее вятърът...
Би трябвало да чуе,
но не ще.
Как е препълнена
и малката ми стая
с видения и спомени,
и липов аромат!
А по средата
някак призрачно белее
на леглото
празния квадрат.
Сгъстява се нощта
и мракът
един след друг
копнежите по теб
гаси.
Би трябвало
сега
да си до мене.
Би трябвало -
ала не си.
© Мария Костова All rights reserved.
