Прочитам те бавно, 

ред по ред, 

крада си букви, изречения, 

или прелиствам страници напред 

и търся кулминация, знамение. 

А ти ги криеш между редовете, 

сюжета ми оплиташ в мрежи, 

докато ме заболи глава от четене 

и те загубя от погледа премрежен. 

Късам корици, по листове драскам, 

заричам се, че вече няма, 

да се оплитам в епитетите опасни, 

в метафори за любов и драма. 

Но ти си мойта малка библиотека, 

уж ми тежи в теб да се потопя, 

все те зачерквам, уж за няколко века, 

но после се връщам да те препрочета. 

26.04.2015г. 

гр. Сопот