27.04.2015 г., 18:19

Библиотека

545 0 1

Прочитам те бавно, 

ред по ред, 

крада си букви, изречения, 

или прелиствам страници напред 

и търся кулминация, знамение. 

 

А ти ги криеш между редовете, 

сюжета ми оплиташ в мрежи, 

докато ме заболи глава от четене 

и те загубя от погледа премрежен. 

 

Късам корици, по листове драскам, 

заричам се, че вече няма, 

да се оплитам в епитетите опасни, 

в метафори за любов и драма. 

 

Но ти си мойта малка библиотека, 

уж ми тежи в теб да се потопя, 

все те зачерквам, уж за няколко века, 

но после се връщам да те препрочета. 

 

 

26.04.2015г. 

гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...