Бях просто дете, с широко отворено сърце,
Ти влезе – буря, прилив, ново лице.
Кълнях се, че ще остана, че знам,
Но сега се кълна само в срам.
Можех да се боря, можех да остана,
Не трябваше любовта да изтлее сама.
Сега миналото е просто дух,
Урок тежък, но чут.
Ти беше слънцето – меко, добро,
А аз бях гръм, разбиващ нощта с едно.
Ти искаше дом, любов без дим,
Аз исках огън, исках грях да родим. ...