Бях просто дете, с широко отворено сърце,
Ти влезе – буря, прилив, ново лице.
Кълнях се, че ще остана, че знам,
Но сега се кълна само в срам.
Можех да се боря, можех да остана,
Не трябваше любовта да изтлее сама.
Сега миналото е просто дух,
Урок тежък, но чут.
Ти беше слънцето – меко, добро,
А аз бях гръм, разбиващ нощта с едно.
Ти искаше дом, любов без дим,
Аз исках огън, исках грях да родим. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up