Подарил ти бих небето

във лазурно мека синева

и прах звезден от което

бих постлал пред твоите крака.

И морето бих дарил ти

синьо, ако можеше това,

с диадеми от смарагди

бих окичвал твоята глава.

За прослава на честта ти

храм сапфирен бих ти построил,

де възторжен нежността ти

бих възпяващо в стих редил.

Но те все ще мержелеят

в сянката на твойта красота

и звездите ще бледнеят

пред теб, нежно прелестна жена...