12.03.2011 г., 17:42

Бих подарил ти

959 0 0

Подарил ти бих небето

във лазурно мека синева

и прах звезден от което

бих постлал пред твоите крака.

 

И морето бих дарил ти

синьо, ако можеше това,

с диадеми от смарагди

бих окичвал твоята глава.

 

За прослава на честта ти

храм сапфирен бих ти построил,

де възторжен нежността ти

бих възпяващо в стих редил.

 

Но те все ще мержелеят

в сянката на твойта красота

и звездите ще бледнеят

пред теб, нежно прелестна жена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...