Пак ли тази болка в гърдите?!
Не питай... колко мина и колко остава.
Само рана в душата ми има
и проклинам се, дето съм жива.
И напук ли отново съм жива?!
Кой го е грижа, че мене ме има?
А после смълчано поемам
от Нищото... в дните си сиви.
И така, та дано не е късно
да си купя билетче за... Никъде,
и живота си като лист да откъсна,
пожълтял на стената на времето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse