Билет за... Никъде
Пак ли тази болка в гърдите?!
Не питай... колко мина и колко остава.
Само рана в душата ми има
и проклинам се, дето съм жива.
И напук ли отново съм жива?!
Кой го е грижа, че мене ме има?
А после смълчано поемам
от Нищото... в дните си сиви.
И така, та дано не е късно
да си купя билетче за... Никъде,
и живота си като лист да откъсна,
пожълтял на стената на времето.
Още помня неволните сблъсъци
и фалшивите, ужким кинжали,
които забиват до дръжката
в гърба ми приятели стари.
Все по-често, още от утрото,
някой крак, вместо ръка, ми подава.
Не проклинам съдбата си, Господи,
но кога ще съм като теб, аз не зная.
© Нели All rights reserved.
