Билет за... Никъде
Пак ли тази болка в гърдите?!
Не питай... колко мина и колко остава.
Само рана в душата ми има
и проклинам се, дето съм жива.
И напук ли отново съм жива?!
Кой го е грижа, че мене ме има?
А после смълчано поемам
от Нищото... в дните си сиви.
И така, та дано не е късно
да си купя билетче за... Никъде,
и живота си като лист да откъсна,
пожълтял на стената на времето.
Още помня неволните сблъсъци
и фалшивите, ужким кинжали,
които забиват до дръжката
в гърба ми приятели стари.
Все по-често, още от утрото,
някой крак, вместо ръка, ми подава.
Не проклинам съдбата си, Господи,
но кога ще съм като теб, аз не зная.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
