2 dic 2010, 23:49

Било е 

  Poesía » De amor
877 0 4

 

Душата ми е гълъб болен,

изгубил своето крило,

угаснал поглед вперил

в синевата, в своето било...

Било е лято, и било е волно.

Обич, нежност е било,

надежда, трепет,

полъх летен!

Полет!

Но било!

Ще свия моя взор във спомен,

скътан под болното крило,

с пера, посипани в безкрая,

назад към онова било.

 

© Екатерина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??