11 nov 2009, 11:47

Било и небило

  Poesía
920 1 12

Искам да обичам –

глупаво

и безразсъдно.

Уверено да влизам

във непознати светове.

Да искам…

Да намирам…

забравените върхове.

Не знаейки играта –

все пак да съм играчът.

От смях да се превивам,

без капка основание.

Нанякъде да тръгвам -

с увереност, че е завинаги.

Диагонално да разбърквам

билО и небилО –

без всяко подозрение,

че мога да сгреша.

От миналото да крада

безсрамно –

не осъзнавайки, че то

във мен е още живо.

И в настоящето си да живея -

без страхове,

без срам.

 

11.11.2008 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...