Искам да обичам –
глупаво
и безразсъдно.
Уверено да влизам
във непознати светове.
Да искам…
Да намирам…
забравените върхове.
Не знаейки играта –
все пак да съм играчът.
От смях да се превивам,
без капка основание.
Нанякъде да тръгвам -
с увереност, че е завинаги.
Диагонално да разбърквам
билО и небилО –
без всяко подозрение,
че мога да сгреша.
От миналото да крада
безсрамно –
не осъзнавайки, че то
във мен е още живо.
И в настоящето си да живея -
без страхове,
без срам.
11.11.2008 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados