11.11.2009 г., 11:47

Било и небило

918 1 12

Искам да обичам –

глупаво

и безразсъдно.

Уверено да влизам

във непознати светове.

Да искам…

Да намирам…

забравените върхове.

Не знаейки играта –

все пак да съм играчът.

От смях да се превивам,

без капка основание.

Нанякъде да тръгвам -

с увереност, че е завинаги.

Диагонално да разбърквам

билО и небилО –

без всяко подозрение,

че мога да сгреша.

От миналото да крада

безсрамно –

не осъзнавайки, че то

във мен е още живо.

И в настоящето си да живея -

без страхове,

без срам.

 

11.11.2008 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...