Убиецът на божието творение,
човек - свободен, но живеещ в цифров Ад!
Отвсякъде заляти сме със статии какво е обич,
близост, наръчник за постигане чрез начини на поведение,
но физиономиите, които срещам ежедневно, навяват хора - самотни, пред разпад...
Какво ни дава мрежата, което да ни прави толкова посредствени?
Комуникацията губи се, не тока не е спирал!
Човекът няма го, преди умираше от глад...
С желание да сподели за себе си, да бъде важен, да се изяви, затвори се зад четирите стени...
И заживя щастлив живот, измисляйки си виртуален маскарад.
Бинарната любов обсебва съзнанието на човека! Факт!
Изяжда неговите сетива, желанието за реалност...
Щом просто се наситиш казваш чао и излизаш... Време ти е за антракт!
За някого ще си остане някаква формалност...
А, до кога ще можем да я караме така?
Нима не ни изпиват хилядите пиксели, и очите ни по тях не съхнат - не отичат?
Подпирайки проблемите в главата си с ръка,
надяваме се на какво?
Да бъдем онези хора, които другите готови са да заобичат...
На кой помага този вид илюзия, която ужким храни ни?
Та ние ежедневно мрем от глад!
В моментите, когато се нахраним - за моменти несгодите забравяме, то занулен отново се оказва убийственият циферблат.
Бинарността заложена е изначало в(ъв) живота!
И аз и ти, той кой не ги играе двете роли -
тъжната реалност.
Какво променя ни - дали е завист, липса на любов, пари...
Кодирани, за да оцелеем сме готови на всякаква бруталност.
© Съби Седник Todos los derechos reservados