23.05.2020 г., 7:40

Бинарна любов

1.1K 1 3

Убиецът на божието творение, 

човек - свободен, но живеещ в цифров Ад!

Отвсякъде заляти сме със статии какво е обич, 

близост, наръчник за постигане чрез начини на поведение, 

но физиономиите, които срещам ежедневно, навяват хора - самотни, пред разпад...

 

Какво ни дава мрежата, което да ни прави толкова посредствени? 

Комуникацията губи се, не тока не е спирал!

Човекът няма го, преди умираше от глад...

С желание да сподели за себе си, да бъде важен, да се изяви, затвори се зад четирите стени...

И заживя щастлив живот, измисляйки си виртуален маскарад.

 

Бинарната любов обсебва съзнанието на човека! Факт!

Изяжда неговите сетива, желанието за реалност... 

Щом просто се наситиш казваш чао и излизаш... Време ти е за антракт!

За някого ще си остане някаква формалност...

 

А, до кога ще можем да я караме така?

Нима не ни изпиват хилядите пиксели, и очите ни по тях не съхнат - не отичат?

Подпирайки проблемите в главата си с ръка, 

надяваме се на какво? 

Да бъдем онези хора, които другите готови са да заобичат...

 

На кой помага този вид илюзия, която ужким храни ни? 

Та ние ежедневно мрем от глад! 

В моментите, когато се нахраним - за моменти несгодите забравяме, то занулен отново се оказва убийственият циферблат.

 

Бинарността заложена е изначало в(ъв) живота! 

И аз и ти, той кой не ги играе двете роли -

тъжната реалност.

Какво променя ни - дали е завист, липса на любов, пари... 

Кодирани, за да оцелеем сме готови на всякаква бруталност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
  • Това е истината, за днешното време, но се страхувам и от по- лошо! Поздрав!
  • Изключително ярко описание на днешната реалност/виртуалност. Предизвиква замисъл! Браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...