Убиецът на божието творение, 

човек - свободен, но живеещ в цифров Ад!

Отвсякъде заляти сме със статии какво е обич, 

близост, наръчник за постигане чрез начини на поведение, 

но физиономиите, които срещам ежедневно, навяват хора - самотни, пред разпад...

Какво ни дава мрежата, което да ни прави толкова посредствени? 

Комуникацията губи се, не тока не е спирал!

Човекът няма го, преди умираше от глад...

С желание да сподели за себе си, да бъде важен, да се изяви, затвори се зад четирите стени...

И заживя щастлив живот, измисляйки си виртуален маскарад.

Бинарната любов обсебва съзнанието на човека! Факт!

Изяжда неговите сетива, желанието за реалност... 

Щом просто се наситиш казваш чао и излизаш... Време ти е за антракт!

За някого ще си остане някаква формалност...

А, до кога ще можем да я караме така?

Нима не ни изпиват хилядите пиксели, и очите ни по тях не съхнат - не отичат?

Подпирайки проблемите в главата си с ръка, 

надяваме се на какво? 

Да бъдем онези хора, които другите готови са да заобичат...

На кой помага този вид илюзия, която ужким храни ни? 

Та ние ежедневно мрем от глад! 

В моментите, когато се нахраним - за моменти несгодите забравяме, то занулен отново се оказва убийственият циферблат.

Бинарността заложена е изначало в(ъв) живота! 

И аз и ти, той кой не ги играе двете роли -

тъжната реалност.

Какво променя ни - дали е завист, липса на любов, пари... 

Кодирани, за да оцелеем сме готови на всякаква бруталност.