30 jul 2012, 11:40

Биография на чувствата

742 0 1

Биография на чувствата

 

Като морето с тебе сме - непреодолими и лъстиви,

без брегове – без извори, без корита.

А приливът сватовник нощем събира ни свенливо,

но в дюните  дели ни пясъчният трол на свобода.

 

Не сварихме да съградим от пясък кула в здрача –

водата я отнема ядно, дори и портата не варди.

А миговете от деня отлитат  кротко с чайките

и бялата пустиня не настига хоризонта чакащ.

 

Вълните на морето се разплискват в чаши

с мъждива сода от планктон и клечки от съсухрен  тръст,

коралите, втвърдено алени, едва удържат напора им

и водораслите ги мятат – назад в занданите на Посейдон.

 

Без брегове са чувствата – ревниви до враждебност,

по гърбовете  рибени се плъзгат и се стапят в тъмното.

Скалите, мокри от свидетелства, мълчат безизразно

и любовта ни утаява като горчива сол на дъното.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...