Биография на чувствата

Като морето с тебе сме - непреодолими и лъстиви,

без брегове – без извори, без корита.

А приливът сватовник нощем събира ни свенливо,

но в дюните  дели ни пясъчният трол на свобода.

Не сварихме да съградим от пясък кула в здрача –

водата я отнема ядно, дори и портата не варди.

А миговете от деня отлитат  кротко с чайките

и бялата пустиня не настига хоризонта чакащ.

Вълните на морето се разплискват в чаши

с мъждива сода от планктон и клечки от съсухрен  тръст,

коралите, втвърдено алени, едва удържат напора им

и водораслите ги мятат – назад в занданите на Посейдон.

Без брегове са чувствата – ревниви до враждебност,

по гърбовете  рибени се плъзгат и се стапят в тъмното.

Скалите, мокри от свидетелства, мълчат безизразно

и любовта ни утаява като горчива сол на дъното.