БИПОЛЯРНИ МИСЛИ

Р. Чакърова

Старостта ли ме тупа по рамото,
или просто боли ме плекситът?
Щом отново по тъмно съм станала
и с диоптър чета новините,

щом цигари количества пуша
и кафетата с кофите пия,
щом главата все още ме слуша
и за глупости мисля (не крия!)...

Значи, може би, си въобразявам!
Всъщност, точно така е навярно.
Само чувството някак остава,
как го казваха...? Да! Биполярно... 

Там, на север, съвсем побелява,
паралелът е много скъсен
и нощта все по-бавно минава 
под тревожност, че утре е ден –

ден, съшит с бяла, бърза тропоска 
и в торбата с тефтерче-задачи, 
преполвѝл ги най-късно до осем, 
както правят добрите сеячи.

Хвърлил шепи любов по браздите, 
тъй наречени "бръчки от страст", 
в пет следобед очаква звездите 
и приготвя вечеря в захлас...

Югоизтокът пулс ускорява
щом докосне ръцете, които 
ще разчупят каквото остава 
като прясно опечена пита...

Без съмнение пак ще замръкна 
с още болки в гърба и нозете, 
а гласът, който чувам, замлъква... 
И запява гласът на сърцето!...

Лондон, 24.01.2018, 10:33