24.01.2019 г., 23:41  

Биполярни мисли

1K 1 1

БИПОЛЯРНИ МИСЛИ

 

Р. Чакърова

 

Старостта ли ме тупа по рамото,
или просто боли ме плекситът?
Щом отново по тъмно съм станала
и с диоптър чета новините,

 

щом цигари количества пуша
и кафетата с кофите пия,
щом главата все още ме слуша
и за глупости мисля (не крия!)...

 

Значи, може би, си въобразявам!
Всъщност, точно така е навярно.
Само чувството някак остава,
как го казваха...? Да! Биполярно... 

 

Там, на север, съвсем побелява,
паралелът е много скъсен
и нощта все по-бавно минава 
под тревожност, че утре е ден –

 

ден, съшит с бяла, бърза тропоска 
и в торбата с тефтерче-задачи, 
преполвѝл ги най-късно до осем, 
както правят добрите сеячи.

 

Хвърлил шепи любов по браздите, 
тъй наречени "бръчки от страст", 
в пет следобед очаква звездите 
и приготвя вечеря в захлас...

 

Югоизтокът пулс ускорява
щом докосне ръцете, които 
ще разчупят каквото остава 
като прясно опечена пита...

 

Без съмнение пак ще замръкна 
с още болки в гърба и нозете, 
а гласът, който чувам, замлъква... 
И запява гласът на сърцето!...

 

Лондон, 24.01.2018, 10:33

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох го два пъти. Харесвам, когато е несъвсем разбираемо, но е силно осезаемо. Както казва Кирето, сърцето може много повече, отколкото умът ни може да разбере

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...