Jan 24, 2019, 11:41 PM  

Биполярни мисли

  Poetry » Other
1K 1 1

БИПОЛЯРНИ МИСЛИ

 

Р. Чакърова

 

Старостта ли ме тупа по рамото,
или просто боли ме плекситът?
Щом отново по тъмно съм станала
и с диоптър чета новините,

 

щом цигари количества пуша
и кафетата с кофите пия,
щом главата все още ме слуша
и за глупости мисля (не крия!)...

 

Значи, може би, си въобразявам!
Всъщност, точно така е навярно.
Само чувството някак остава,
как го казваха...? Да! Биполярно... 

 

Там, на север, съвсем побелява,
паралелът е много скъсен
и нощта все по-бавно минава 
под тревожност, че утре е ден –

 

ден, съшит с бяла, бърза тропоска 
и в торбата с тефтерче-задачи, 
преполвѝл ги най-късно до осем, 
както правят добрите сеячи.

 

Хвърлил шепи любов по браздите, 
тъй наречени "бръчки от страст", 
в пет следобед очаква звездите 
и приготвя вечеря в захлас...

 

Югоизтокът пулс ускорява
щом докосне ръцете, които 
ще разчупят каквото остава 
като прясно опечена пита...

 

Без съмнение пак ще замръкна 
с още болки в гърба и нозете, 
а гласът, който чувам, замлъква... 
И запява гласът на сърцето!...

 

Лондон, 24.01.2018, 10:33

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох го два пъти. Харесвам, когато е несъвсем разбираемо, но е силно осезаемо. Както казва Кирето, сърцето може много повече, отколкото умът ни може да разбере

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...