Бисерче

alsako (Александър)
17 40

19 oct 2017, 19:48

Poesía » Verso libre

492 0 2

Бисерче

Момиченце, ти цялата си в бяло,

светлинен лъч сред тъмен океан,

и бисерче душата ти извая,

във бездната на мидения блян.

А жадни гларуси кръжат над тебе,

съзрели светлинка в тунелен мрак,

и грачат мислите им, и след време,

прозира плътският им знак.

Дълбоко си, но поривът е верен,

желание, блаженство, божество,

но който иска, теб, да вземе,

съблича грешното си естество.

Забравя, земното - човешко,

в духа - към святост устремен,

и себе си отрича, и е вечно

от бисерът в душата ти - пленен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.