Бисерче
Бисерче
Момиченце, ти цялата си в бяло,
светлинен лъч сред тъмен океан,
и бисерче душата ти извая,
във бездната на мидения блян.
А жадни гларуси кръжат над тебе,
съзрели светлинка в тунелен мрак,
и грачат мислите им, и след време,
прозира плътският им знак.
Дълбоко си, но поривът е верен,
желание, блаженство, божество,
но който иска, теб, да вземе,
съблича грешното си естество.
Забравя, земното - човешко,
в духа - към святост устремен,
и себе си отрича, и е вечно
от бисерът в душата ти - пленен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
