19 окт. 2017 г., 19:48

Бисерче 

  Поэзия » Свободный стих
580 0 2

Бисерче

 

Момиченце, ти цялата си в бяло, 

светлинен лъч сред тъмен океан, 

и бисерче душата ти извая, 

във бездната на мидения блян. 

 

А жадни гларуси кръжат над тебе, 

съзрели светлинка в тунелен мрак, 

и грачат мислите им, и след време, 

прозира плътският им знак. 

 

Дълбоко си, но поривът е верен, 

желание, блаженство, божество,

но който иска, теб, да вземе, 

съблича грешното си естество.

 

Забравя, земното - човешко, 

в духа - към святост устремен, 

и себе си отрича, и е вечно 

от бисерът в душата ти - пленен!

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??