Най-праведно живее този, който си мълчи,
най-честен е този, който не смее да каже лъжата,
най-добър - този, който си подава и другата буза.
Това не ми харесва в религията Христова
и в същината на нещата се мъча да открия
смисъла на битието.
Красиви думи, дълги изречения и обещания...
Животът - прост и ясен -
пита, омесена от мама,
целувка от любим човек,
прегръдка от шест мънички ръце -
обувчици на прага, готови за пране,
баща ми се усмихва в слънчевия сноп -
животът прост и ясен.
И всяка дума има смисъл точен,
конкретни измерения - светът.
И само в щастливите ми мигове
нещата фантазно се разпадат.
Тогава дървесата ще сложат за обица луната
и люлякът, от моя син саден, ще тръгне на разходка.
Понятията, съвсем естествено, ще са наопаки.
И в миг на изтрезняване
отново опакият свят ще стане точен -
с грижата за хляба, с делничния ден
и с тоя мой проблем:
дали и двете бузи да предложа,
когато вдигне някой тежък тежка длан.
© Мая Тинчева Todos los derechos reservados