18 jun 2019, 14:19

Битието на едно семейство

  Poesía
416 0 2

Ивано̀в и Ивано̀ва плазма купиха – Lenovo.
Да живеят са готови в своя малък, светъл дом.
Слагат приборите нови на софрата образцова
и налагат си обноски на изискан иконом.

Той започна да говори за има̀нето на татко,
за двамината си братя и прочутата сестра…
Тази линия поточна запъхтя дъха за кратко,
и на нашия герой като че ли му прималя.

Ивано̀ва се уплаши от вида му леко страшен,
и подаде пълна чаша с церовито питие…
Той отпи и се изкашля – поклонение домашно!
Зареди словата прашни в остарялото небце…

Леко троснат, я застави в дух на вълчите си нрави:
– Дай да пия аз ракия – там покоя ще открия!
– Ваньо, Ваньо, тъй е рано! Да не ставаме дребнави!
– Но защо, красива жѐно, се събрахме тука ние?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...