Битието на едно семейство
Ивано̀в и Ивано̀ва плазма купиха – Lenovo.
Да живеят са готови в своя малък, светъл дом.
Слагат приборите нови на софрата образцова
и налагат си обноски на изискан иконом.
Той започна да говори за има̀нето на татко,
за двамината си братя и прочутата сестра…
Тази линия поточна запъхтя дъха за кратко,
и на нашия герой като че ли му прималя.
Ивано̀ва се уплаши от вида му леко страшен,
и подаде пълна чаша с церовито питие…
Той отпи и се изкашля – поклонение домашно!
Зареди словата прашни в остарялото небце…
Леко троснат, я застави в дух на вълчите си нрави:
– Дай да пия аз ракия – там покоя ще открия!
– Ваньо, Ваньо, тъй е рано! Да не ставаме дребнави!
– Но защо, красива жѐно, се събрахме тука ние?...
© Димитър Драганов All rights reserved.
Следва продължение...
