27 ago 2016, 19:13

Битка

501 1 1

Свиреп е океанът, в битка със съдбата.
Прибира се, отдръпва се и пак, и пак бучи.
Не спира в опита да вземе късче от земята,
да я превърне в пясък иска, да я разруши.

 

Водата с плясък шумно се разбива
там в уморената, корава, тежка твърд
на майката земя, тя нивга не унива
в борбата си за черната си гръд.

 

Сам вятърът насочва двете сили,
една във друга блъскащи се с яд.
Вселената арбитър е, и някак си унила,
когато гледа към умиращия свят.

 

Звезда блестяща е насред звездите,
планета малка, мъничък въртоп,
умира бавно, моли си сестрите,
за малко отдих в страшния потоп.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много пластов стих, в който трябва да се гмурнеш изцяло и да го разбереш. Бих казала още , но мисля , че в стихото ти е показателно досатъчно. Поздрав от мен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...