Свиреп е океанът, в битка със съдбата.
Прибира се, отдръпва се и пак, и пак бучи.
Не спира в опита да вземе късче от земята,
да я превърне в пясък иска, да я разруши.
Водата с плясък шумно се разбива
там в уморената, корава, тежка твърд
на майката земя, тя нивга не унива
в борбата си за черната си гръд.
Сам вятърът насочва двете сили,
една във друга блъскащи се с яд.
Вселената арбитър е, и някак си унила,
когато гледа към умиращия свят. ...