thedac (Димитър Драганов)
865 1127
26 jun 2018, 1:47

Битки 

  Poesía » Filosófica, Civil
380 4 4

Животът си е същ – крило на птица.
Оставам сам, но няма да се дам,

дори и да ми коства сто плесници,
на своите мечти ще бъда прям.

На младост да се радвам? За какво?
Денят ни сив така ми додеял,
че искам да съм мъничко листо,
сред пламъка зелен на суховея.

Годините са нула, опит – сто,
а огънят в гърдите ме изгаря.
Морала сме събули. Потекло̀
извечното добро с парѝ събаря.

Това е всичко. Повече не знам.
Сега прощавай, трябва да се бия.
Сърцето си оставям за капан –
и в хиляди писания се крия…
 

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??