Битки
Животът си е същ – крило на птица.
Оставам сам, но няма да се дам,
дори и да ми коства сто плесници,
на своите мечти ще бъда прям.
На младост да се радвам? За какво?
Денят ни сив така ми додеял,
че искам да съм мъничко листо,
сред пламъка зелен на суховея.
Годините са нула, опит – сто,
а огънят в гърдите ме изгаря.
Морала сме събули. Потекло̀
извечното добро с парѝ събаря.
Това е всичко. Повече не знам.
Сега прощавай, трябва да се бия.
Сърцето си оставям за капан –
и в хиляди писания се крия…
© Димитър Драганов All rights reserved.
