24 mar 2016, 18:48  

Благата вест е на път

  Poesía
546 0 6


Бели думи в бели одежди
носи вятърът редом с дъжда.
Адресатът е с име Инкогнито, 
а адресът - "Неясни надежди".
Само аз ли не чакам писма...
Но ако рижият вятър не смогне
и пръсне тези думи на вятъра,
над небето криле ще простра
като везани бели ковьори 
да полепне тишината по тях,
пълна с думи изгубени, неизговорени,
или думи не срещнати.
С тези призрачно бели и тъжни ръце
ще погаля парливата девственост
на мъж осъден или тихо помилван,
или мъж, непристъпно-божествен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...