Благата вест е на път
Бели думи в бели одежди
носи вятърът редом с дъжда.
Адресатът е с име Инкогнито,
а адресът - "Неясни надежди".
Само аз ли не чакам писма...
Но ако рижият вятър не смогне
и пръсне тези думи на вятъра,
над небето криле ще простра
като везани бели ковьори
да полепне тишината по тях,
пълна с думи изгубени, неизговорени,
или думи не срещнати.
С тези призрачно бели и тъжни ръце
ще погаля парливата девственост
на мъж осъден или тихо помилван,
или мъж, непристъпно-божествен.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
