11 feb 2007, 19:00

Благодарност

  Poesía
6.2K 1 4

Научихте ме да живея,

да имам вяра и мечти.

Научихте ме да се смея

(докоснах слънцето почти),

да бъда честна и открита,

на волята си да държа,

към дъното да не залитам,

да нямам в думите лъжа.

Разбрах, че трябва да съм силна,

дори отвътре да гори.

За мен магията закрилна

сте вий, родители добри!

Със вас израснах и обикнах

дървото, камъка, свещта.

Аз станах личност и проникнах

в света на важните неща.

Затуй пред двама ви поднасям

мой стих - тържествена заря.

С поклон дълбок ви го поднасям

и от сърце благодаря.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...