11.02.2007 г., 19:00

Благодарност

6.2K 1 4

Научихте ме да живея,

да имам вяра и мечти.

Научихте ме да се смея

(докоснах слънцето почти),

да бъда честна и открита,

на волята си да държа,

към дъното да не залитам,

да нямам в думите лъжа.

Разбрах, че трябва да съм силна,

дори отвътре да гори.

За мен магията закрилна

сте вий, родители добри!

Със вас израснах и обикнах

дървото, камъка, свещта.

Аз станах личност и проникнах

в света на важните неща.

Затуй пред двама ви поднасям

мой стих - тържествена заря.

С поклон дълбок ви го поднасям

и от сърце благодаря.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...