Feb 11, 2007, 7:00 PM

Благодарност

  Poetry
6.2K 1 4

Научихте ме да живея,

да имам вяра и мечти.

Научихте ме да се смея

(докоснах слънцето почти),

да бъда честна и открита,

на волята си да държа,

към дъното да не залитам,

да нямам в думите лъжа.

Разбрах, че трябва да съм силна,

дори отвътре да гори.

За мен магията закрилна

сте вий, родители добри!

Със вас израснах и обикнах

дървото, камъка, свещта.

Аз станах личност и проникнах

в света на важните неща.

Затуй пред двама ви поднасям

мой стих - тържествена заря.

С поклон дълбок ви го поднасям

и от сърце благодаря.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Кашукеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...