15 jun 2014, 11:26

Благодарност

  Poesía » Otra
2.8K 2 26

(от брега на морето)

 

С какво заслужих тая щедрост?
Сам си завиждам скришом:
морето даде да го гледам,
небето - да го дишам.

И ходя, и усещам виното...
На всичкото отгоре
ми дадена и немислимата
възможност да говоря.

Две думички за тоя свят,
във който съм на гости.
Едната е: благодаря!
А другата е: още!

Две думи с клечка на брега,
на пясъка изписвам.
Изми ги първата вълна.
А бях написал: жив съм.

 

(от "СтиховеЙ")

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно!
  • С РАЙЧОВИТЕ СТИХОВЕ - НА МОРЕ

    Морето даде да го гледам,
    небето – да го дишам.
    И аз, на плажа на Несебър
    лежа и стихче пиша.

    И ходя, и усещам виното...
    На всичкото отгоре
    небето грее ведро-синьо,
    морето с мен говори.

    Две думички за тоя свят
    във който сме на гости.
    И аз усещам моя брат
    рогат, да ме подготвя.

    Две думи с клечка на брега,
    на пясъка изписвам.
    Не мога да ги изрека,
    но знай, че тук съм искрен.

    Райчо, жив и здрав да си ми!
  • Имах потребност да го прочета отново... както първия път...
    Толкова финес и позитивизъм не се четат всеки ден.
    Връщам се при твоята Поезия, в оазисчето на топлотата човешка и доброта.
    Нека да СИ, нека да те има, да си жив и здрав и благословен!
    Благодаря ти!
  • Да, наистина сте жив...
  • ти си част от морето, Рай... една топла
    галеща малка вълничка...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...