15.06.2014 г., 11:26

Благодарност

2.8K 2 26

(от брега на морето)

 

С какво заслужих тая щедрост?
Сам си завиждам скришом:
морето даде да го гледам,
небето - да го дишам.

И ходя, и усещам виното...
На всичкото отгоре
ми дадена и немислимата
възможност да говоря.

Две думички за тоя свят,
във който съм на гости.
Едната е: благодаря!
А другата е: още!

Две думи с клечка на брега,
на пясъка изписвам.
Изми ги първата вълна.
А бях написал: жив съм.

 

(от "СтиховеЙ")

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно!
  • С РАЙЧОВИТЕ СТИХОВЕ - НА МОРЕ

    Морето даде да го гледам,
    небето – да го дишам.
    И аз, на плажа на Несебър
    лежа и стихче пиша.

    И ходя, и усещам виното...
    На всичкото отгоре
    небето грее ведро-синьо,
    морето с мен говори.

    Две думички за тоя свят
    във който сме на гости.
    И аз усещам моя брат
    рогат, да ме подготвя.

    Две думи с клечка на брега,
    на пясъка изписвам.
    Не мога да ги изрека,
    но знай, че тук съм искрен.

    Райчо, жив и здрав да си ми!
  • Имах потребност да го прочета отново... както първия път...
    Толкова финес и позитивизъм не се четат всеки ден.
    Връщам се при твоята Поезия, в оазисчето на топлотата човешка и доброта.
    Нека да СИ, нека да те има, да си жив и здрав и благословен!
    Благодаря ти!
  • Да, наистина сте жив...
  • ти си част от морето, Рай... една топла
    галеща малка вълничка...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...