15.06.2014 г., 11:26

Благодарност

2.8K 2 26

(от брега на морето)

 

С какво заслужих тая щедрост?
Сам си завиждам скришом:
морето даде да го гледам,
небето - да го дишам.

И ходя, и усещам виното...
На всичкото отгоре
ми дадена и немислимата
възможност да говоря.

Две думички за тоя свят,
във който съм на гости.
Едната е: благодаря!
А другата е: още!

Две думи с клечка на брега,
на пясъка изписвам.
Изми ги първата вълна.
А бях написал: жив съм.

 

(от "СтиховеЙ")

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно!
  • С РАЙЧОВИТЕ СТИХОВЕ - НА МОРЕ

    Морето даде да го гледам,
    небето – да го дишам.
    И аз, на плажа на Несебър
    лежа и стихче пиша.

    И ходя, и усещам виното...
    На всичкото отгоре
    небето грее ведро-синьо,
    морето с мен говори.

    Две думички за тоя свят
    във който сме на гости.
    И аз усещам моя брат
    рогат, да ме подготвя.

    Две думи с клечка на брега,
    на пясъка изписвам.
    Не мога да ги изрека,
    но знай, че тук съм искрен.

    Райчо, жив и здрав да си ми!
  • Имах потребност да го прочета отново... както първия път...
    Толкова финес и позитивизъм не се четат всеки ден.
    Връщам се при твоята Поезия, в оазисчето на топлотата човешка и доброта.
    Нека да СИ, нека да те има, да си жив и здрав и благословен!
    Благодаря ти!
  • Да, наистина сте жив...
  • ти си част от морето, Рай... една топла
    галеща малка вълничка...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...